Много малко от моите колеги остават в България
" Какво ли щеше да е ситуацията по строителните обекти, в лечебните заведения или в кланиците в Германия, в случай че ги нямаше многочислените румънци и българи, които са подготвени да работят тук? Вярно, че от това печелят и техните родни страни, тъй като тези хора изпращат част от приходите си на своите близки, останали там. Но същевременно в Румъния и България пораждат остри дефицити. " Това установи водещата на икономическото предаване " Макро " на немскоезичния ефирен канал 3Sat, отдадено на България и Румъния и излъчено предходната седмица. В него беше показан и къс репортаж, разказващ за бягството на българските лекари в чужбина.
Около 400 евро за млад доктор
В началото авторката Сузане Бекер среща феновете с Елена Зарева, лекарка в един дребен български град. Работният ѝ ден в болничното заведение е дълъг, а пациентите са много. Бекер изяснява, че един млад доктор в България печели към 400 евро и разяснява това по този начин: " Малко е. Ето за какво толкоз доста сътрудници на Елена отиват да работят в Европа. А това е потискащо за тези, които остават ".
Пред немския ефирен екип доктор Зарева споделя: " Иска ми се да имам вяра, че изискванията на труд в бъдеще ще се подобрят. Но действителността като че ли е друга. Много малко от моите сътрудници остават в България, а пък в провинцията напълно никой не желае да работи. "
Авторката на репортажа напомня, че България, която членува в Европейски Съюз към този момент от 11 години, е смятана за най-бедната страна в Евросъюза. " Особено младежите не виждат никаква вероятност ", споделя тя и среща феновете с втория воин в репортажа: студента Николай, който завършва медицина в София. Той желае да работи като радиолог, само че не счита да остане в България. Пред камерата Николай изяснява: " Искам да специализирам в Германия, тъй като там ще имам достъп до по-добра здравна инсталация. А и условията за подготовка и за професионална реализация там са по-добри. "
Намеренията на Николай съответстват с желанията на доста българи, твърди Сузане Бекер. Тя показва, че единствено през 2016 година 23 000 млади хора са напуснали страната, а това е огромен проблем за българската стопанска система и за демографското развиване. По-нататък авторката акцентира, че България е измежду страните в Европа с най-застаряващо население и прибавя, че през последните 25 години всеки пети българин е напуснал страната.
" Откакто сме в Европейски Съюз, казусът се утежни "
В болничното заведение, в която работи Елена Зарева, за последните 20 години броят на лекарите е намалял на половина. А сега 15 лекари са пред пенсия. Директорът на болничното заведение Иван Иванов не знае как ще подсигурява занапред медицинското обслужване. " Откакто България стана член на Европейски Съюз, казусът с фрагментите остро се утежни. Много лекари, и то освен млади, а и одобрени експерти, си откриха работа в други страни от Европейски Съюз, най-често в Германия ", споделя той.
Репортажът приключва с едно потискащо резюме: " Получава се циничен кръг. Колкото повече лекари напущат страната, толкоз по-лоши стават изискванията за тези, които остават. И толкоз по-лошо става здравното обслужване за хората в България. "
След репортажа водещата на предаването " Макро " на 3Sat Ева Шмид напомня на своята аудитория следното: " Когато в Германия се опитваме да се оправим с неналичието на квалифицирани фрагменти, ние не решаваме въпроса, а просто го прехвърляме в други страни. "
Около 400 евро за млад доктор
В началото авторката Сузане Бекер среща феновете с Елена Зарева, лекарка в един дребен български град. Работният ѝ ден в болничното заведение е дълъг, а пациентите са много. Бекер изяснява, че един млад доктор в България печели към 400 евро и разяснява това по този начин: " Малко е. Ето за какво толкоз доста сътрудници на Елена отиват да работят в Европа. А това е потискащо за тези, които остават ".
Пред немския ефирен екип доктор Зарева споделя: " Иска ми се да имам вяра, че изискванията на труд в бъдеще ще се подобрят. Но действителността като че ли е друга. Много малко от моите сътрудници остават в България, а пък в провинцията напълно никой не желае да работи. "
Авторката на репортажа напомня, че България, която членува в Европейски Съюз към този момент от 11 години, е смятана за най-бедната страна в Евросъюза. " Особено младежите не виждат никаква вероятност ", споделя тя и среща феновете с втория воин в репортажа: студента Николай, който завършва медицина в София. Той желае да работи като радиолог, само че не счита да остане в България. Пред камерата Николай изяснява: " Искам да специализирам в Германия, тъй като там ще имам достъп до по-добра здравна инсталация. А и условията за подготовка и за професионална реализация там са по-добри. "
Намеренията на Николай съответстват с желанията на доста българи, твърди Сузане Бекер. Тя показва, че единствено през 2016 година 23 000 млади хора са напуснали страната, а това е огромен проблем за българската стопанска система и за демографското развиване. По-нататък авторката акцентира, че България е измежду страните в Европа с най-застаряващо население и прибавя, че през последните 25 години всеки пети българин е напуснал страната.
" Откакто сме в Европейски Съюз, казусът се утежни "
В болничното заведение, в която работи Елена Зарева, за последните 20 години броят на лекарите е намалял на половина. А сега 15 лекари са пред пенсия. Директорът на болничното заведение Иван Иванов не знае как ще подсигурява занапред медицинското обслужване. " Откакто България стана член на Европейски Съюз, казусът с фрагментите остро се утежни. Много лекари, и то освен млади, а и одобрени експерти, си откриха работа в други страни от Европейски Съюз, най-често в Германия ", споделя той.
Репортажът приключва с едно потискащо резюме: " Получава се циничен кръг. Колкото повече лекари напущат страната, толкоз по-лоши стават изискванията за тези, които остават. И толкоз по-лошо става здравното обслужване за хората в България. "
След репортажа водещата на предаването " Макро " на 3Sat Ева Шмид напомня на своята аудитория следното: " Когато в Германия се опитваме да се оправим с неналичието на квалифицирани фрагменти, ние не решаваме въпроса, а просто го прехвърляме в други страни. "
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ